Профил на билковите действия: Адаптогени

Какво представляват адаптогените

Категорията билки класифицирана като „Адаптогени“ е може би най-популярната и добре позната билкова формула в съвременния свят на алтернативното здравеопазване. Това е сравнително ново определение за билки, разработено през 1964 г. от руски учени,  изучаващи елеутерокок (Eleutherococcus senticosus) и забелязващи широкия спектър от действия, които не са били лесно дефинирани от по-традиционните билкови действия.

Класическото определение за адаптогенни билки е, че те имат неспецифично действие, което повишава естествената устойчивост на организма към стресови фактори. Те могат да бъдат причинени от фактори на околната среда или предизвикани от упражнения, диета, фактори на начина на живот и стреса на съвременния живот. Твърди се също, че адаптогените имат нормализиращо влияние върху физиологията на човека.

Неясноти и нужда от преосмисляне

Това са, доста неясни описания и е изключително важно да преосмислим адаптогените, в смисъл кои билки всъщност се квалифицират като такива, какво точно правят в тялото и как е най-добре да ги използваме в терапевтичен контекст. Това е много важно, защото те са едни от най-препоръчваните билки в наши дни и всъщност могат да нанесат вреда на ендокринната и нервната система.

Влияние върху ендокринната и нервната система

Поради специфичността си за реакцията на стрес, се твърди, че много адаптогени оказват влияние върху хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (HPA). Поради това те често се разглеждат като основни средства за лечение на ендокринната система. Функционално те не блокират самата реакция на стрес, а по-скоро са склонни да балансират острите пикове и спадове в енергията и настроението, причинени от стрес.

Трите истински адаптогена според съвременните изследвания

По-новите изследвания върху адаптогените, усъвършенствани от учените Паносиан, Уикман и Вагнер, посочват, че всъщност има само 3 растения (!!), които отговарят на класическата дефиниция за адаптоген:
Елеутерокок (Eleutherococcus senticosus), Родиола (Rhodiola rosea) и Шизандра (Schisandra chinensis).

Тези трима учени също така поставят под въпрос твърдението, че адаптогените „нормализират“ физиологията на тялото, както и относителната безопасност на употребата им, която обикновено се смята за напълно 100% безопасна за прием.

Митът за „изграждането“ на надбъбречните жлези

Важното е да изберем подходящ адаптоген, който съответства на основната конституция и енергетика на човека. Повечето хора са чували, че адаптогените изграждат надбъбречните жлези. Но научните изследвания показват, че не го правят и всъщност някои билки влошават надбъбречното прегаряне! Това е така, защото те дават повече енергия, като изключват спирачката, която тялото ви обикновено натиска, която казва „стоп“. Приемайки билка класифицирана като адаптоген си мислите, че имате повече енергия, отколкото всъщност имате, и продължавате да се напрягате – процес, наречен претоварване. Това важи и за елеутерокок. Едно проучване показа, че родиолата стабилизира нивата на кортизол, а за шизандра е доказано, че краткосрочните ефекти на кортизола са намалени, но дългосрочният отговор е засилен. Това не подкрепя надбъбречните жлези, а ги тласка да работят по-усилено!

Защо адаптогените не са „свободна енергия“

Въпреки това е изключително важно да се разбере, че адаптогените не са „свободна енергия“. Ако някой е силно и хронично уморен, адаптогенът обикновено няма да бъде лечебен и ако не е специално показан, всъщност може да навреди. Когато говорим за умора, има широк спектър от основни фактори, които могат да допринесат за нея – от просто загуба на няколко нощи добър сън до тежки заболявания като фибромиалгия, рак, хипотиреоидизъм и др. Тези растения винаги трябва да се дават в по-широк контекст на лечение, включително корекции в диетата и начина на живот, терапия за почивка, специфични хранителни вещества и протокол за възстановяване. Ако не направим това, адаптогените всъщност могат да улеснят нечие прегаряне.

Аналогията с градинския маркуч – как да разберем потока на жизнената енергия

Един от начините, по които можем да обясним дейността на тези билки, е да използваме аналогията с градинския маркуч. Налягането, с което водата излиза през маркуча е аналога на цялостното жизнено състояние на човек – колко заряд има в батерията му. Ако не излиза вода в края на маркуча, това може да се дължи на 3 основни причини:

  • клапанът не е отворен достатъчно или кладенецът е пресъхнал,
  • може да има прегъване в маркуча, което пречи на водата да стигне до неговия край,
  • може да има нещо в маркуча, което го блокира.

Това, което е по-често срещано в наши дни е вторият и третият модел, при които в системата на човек влиза много жизнена сила, но потокът ѝ е блокиран поради някакво свиване или напрежение в системата, запушване или стагнация. 

Ако приемате адаптоген в такава ситуация, няма да накарате водата да тече от маркуча. Няма значение колко вода има в кладенеца или колко е отворен кранът – трябва по някакъв начин да развиете маркуча или да премахнете запушването!

Как да подпомогнем естествената жизнена сила

За да задвижим енергията (водата да тече), трябва да отпуснем системата с нервни спазмолитици, за да разхлабим маркуча или да премахнем всякакъв застой в системата (обикновено с прочистващи алтернативи), които блокират потока на жизненост.

В тази категория има някои наистина прекрасни и мощни средства, които могат да бъдат от полза по правилни начини. А това означава, че тези растения трябва да се приемат с подходящи промени в начина на живот, за да се възстанови системата, като например:

  • достатъчно сън (поне 8 часа на нощ),
  • терапия за почивка (не сън, а легнало положение и почивка),
  • консумация на висококачествени, богати на хранителни вещества храни,
  • по-редовни упражнения,
  • пиене на подходящи количества вода
  • намаляване на приема на кофеин, алкохол и лекарства.

Това са основните неща, които ще ни дадат повече енергия. Ние не се чувстваме уморени поради дефицит на адаптоген, а заради начина, по който избираме да живеем всеки ден!

Кога адаптогените са наистина полезни

Адаптогените се прилагат най-добре в първата ситуация – когато някой наистина има недостиг на жизнена сила поради продължителни периоди на стрес, липса на сън, неоптимално хранене и изтощение на нервната система. Те могат да помогнат за „напълване на кладенеца с вода“ и отваряне на клапана малко повече, така че повече жизненост да започне да тече през системата. Ако в този случай приемате адаптогени, всъщност можете да увредите здравето си, като вкарате твърде много енергия. Можем да си го представям като насилствено прокарване на толкова много вода през маркуча, че той да се спука! Сега жизнената сила (водата) тече навсякъде, изтича от системата и в крайна сметка не изпълнява предназначението си. Разбира се, първоначално можете да усетите повече енергия от тях, но в крайна сметка това не стига до коренната причина за проблема.

Всяка билка има своя уникалност

Един от проблемите, които забелязвам при много потребители, е факта че научават информация за едно растение, наречено адаптоген. След това автоматично прилагат наученото за това растение, мислейки си, че всички адаптогени имат точно и само това действие върху организма. По някаква причина хората започват да губят от поглед разликите между различните билки. Уважаван диетолог, билкар и изследовател, известен с работата си в областта на природната медицина и здравословното хранене Пол Бергнер го казва добре:

„Всяка билка трябва да бъде изследвана за своите собствени ефекти, странични ефекти, противопоказания и механизми и да бъде използвана заради своята уникалност“

и продължава с твърдението, че терминът адаптоген не е добре дефиниран от науката извън неговите тонизиращи ефекти, потребителите игнорират възможните последици от свръхстимулация, което води до „маскиращи ефекти“.

Накратко, тази категория растения е наистина погрешно разбрана, извадена от традиционния контекст на употреба и използвана неподходящо с надеждата потребителя да получи „безплатна“ енергия, да насърчи своето дълголетие и като бързо решение при умора, без да се иска да се променят факторите на начина на живот, причиняващи умората.

Енергийно разделение на адаптогенните билки

По-долу са посочени някои полезни принципи за енергийно разделяне на адаптогенната Материя Медика въз основа на качествата на билките, като температурa и влажност.

Напълно споделяме мнението на Пол, че терминът адаптоген трябва да бъде изоставен в полза на по-традиционна терминология, като понятието „тоници“, които се използват за укрепване на жизнената енергия Чи (Qi). Тези адаптогени може да намерите в портфолиото от тинктури на Анисийд.

тинктури в категория адаптогени

Затоплящи адаптогени (Yang Tonics)

Охлаждащи адаптогени

Овлажняващи адаптогени

Изсушаващи адаптогени

(Почти всички затоплящи адаптогени са и изсушаващи)

И двете са изключително стягащи и изсушаващи.

Кръвни тоници

Под „кръвен дефицит“ се разбира анемия, свързана със симптоми като измършавяване, бледост, малко или никакъв налеп по езика, слаб пулс, замаяност при изправяне, петна пред очите, сърцебиене и безсъние.

Чи тоници – възстановяват баланса